вторник, 13 май 2008 г.
къде е новият блог?
в отговор на създалата се повсеместна паника сред обезпокоените граждани: не го мислете блога на марина - той се шири на собствена страница www.garnizova.com и се радва на особените грижи на двама талантливи специалисти в областта на дизайна и рекламата и компютърните технологии, както и на любовта на авторката си.....
сряда, 5 март 2008 г.
Огненият ад от деня на траур
Ето каква ужасна трагедия се случи на 28.02. Ето какво преживяха близките и приятелите на изчезналия Даниел, преди да стане ясна трагичната му участ. Ето я и тяхната "инициатива за повече от 3 дни". А ето какво правеше всенародният любимец господин президентът.
Моите съболезнования към близките и приятелите на загиналите!
Моите съболезнования към близките и приятелите на загиналите!
събота, 23 февруари 2008 г.
За СУ с любов 1
Вече завърших СУ и като цяло се въздържам от отварянето на тази безкрааааайна тема. Факт е обаче, че все по-често се натъквам на все по-негативни отзиви и по блогове, и от приятели. А и Митето още не е завършил, пък имаше и неблагоразумието да запише втора специалност там, което скоро ще се поправи. Вчера отиде да се запише, въпреки че чете за държавни. Отказаха да му заверят книжката, защото я носи "индивидуално". Трябвало да се носят колективно вкупом. Заповед на Ректора. Естествено, оказа се, че такава заповед няма, разбира се, няма и решение на деканския съвет.. на какво точно се позовава администраторката, чието име е без значение, защото повечето приличат на нея в нежеланието си и високомерието, с което обслужват студентите. Не това е важното. Важни са няколко неща.
На първо място не мога да разбера защо СУ продължава да толерира този колективизъм за сметка на индивидуализма; така е не само по отношение на такива глупави административни въпроси. Може обаче в крайна сметка да не искам колегите да гледат моите оценки, ЕГН и др. или пък да не искам да общувам с колегите си - ако съм изряден, платил съм си таксата навреме и съм чакал на опашка, не виждам защо и насрещната страна не си изпълнява задълженията. За съжаление преподавателите също много често имат отношение към студентите като към... стадо. Рядко има индивидуален подход към отделните личности. Пример за това беше и церемонията по връчването на дипломите - на конвейр - на подиума сте 3-4 човека, стисват ти ръката и заминаваш.
Проблемът с администрацията е огромен, лошото е, че ръководството на СУ и студентите се примиряват с това. В един момент се получава така, че студентите обслужват комфорта и улеснението на администраторите в 3-часовото им приемно време, вместо обратното! Чакане по опашките, разправии, заяждане, разиграване... Всичко това не отговаря на претенциите на Университета, нито на съвременното развитие на технологиите и обслужването!
В тази връзка единици са и преподавателите, които се възползват от тези съвременни технологии. И въобще какво говорим, като голяма част от преподавателте не пращат дори имейли да уведомят за отсъствието си, камо ли за да изпращат материали, презентации, информация.
Тук обаче трябва да направя уточнението, че в моята специалност, която все пак е доста нова и преподават хора, които са с модерни идеи и доста широки познания за преподаването тук и в чужбина, конкретните критики по-горе не важат. Критиките ми по отношение на моята специалност са преди всичко по отношение на съдържанието на учебния план и дисциплини, т.е. от съвсем друго естество. Опирам гореспоменатите впечатления на преки посещения на лекции в ЮФ, на косвени реакции на приятели в СУ, както и на впечатления, добити в самия Университет - така например вчера видях на таблото залепен с дъвка лист, написан на ръка, в който студентка бе изляла гнева срещу преподаватели, които не уведомяват за отсъствието си и по този начин убиват желанието й да посещава дадени курсове.
Всичко това е много жалко, защото все повече хора си казват "уффф само веднъж да завърша", много хора вече дори се отказват да кандидатстват и губят интерес (приемните изпити са съвсем различна и също така пространна тема), немалка част се отказват и в хода на обучението си...
Нуждата от промени е належаща, защото от много кътчета в Университета лъха на комунизъм. А ако допреди това не е било толкова осезаемо - сега студентите имат възможност да пътуват п Еразмус и др програми и да правят сравнения.
На първо място не мога да разбера защо СУ продължава да толерира този колективизъм за сметка на индивидуализма; така е не само по отношение на такива глупави административни въпроси. Може обаче в крайна сметка да не искам колегите да гледат моите оценки, ЕГН и др. или пък да не искам да общувам с колегите си - ако съм изряден, платил съм си таксата навреме и съм чакал на опашка, не виждам защо и насрещната страна не си изпълнява задълженията. За съжаление преподавателите също много често имат отношение към студентите като към... стадо. Рядко има индивидуален подход към отделните личности. Пример за това беше и церемонията по връчването на дипломите - на конвейр - на подиума сте 3-4 човека, стисват ти ръката и заминаваш.
Проблемът с администрацията е огромен, лошото е, че ръководството на СУ и студентите се примиряват с това. В един момент се получава така, че студентите обслужват комфорта и улеснението на администраторите в 3-часовото им приемно време, вместо обратното! Чакане по опашките, разправии, заяждане, разиграване... Всичко това не отговаря на претенциите на Университета, нито на съвременното развитие на технологиите и обслужването!
В тази връзка единици са и преподавателите, които се възползват от тези съвременни технологии. И въобще какво говорим, като голяма част от преподавателте не пращат дори имейли да уведомят за отсъствието си, камо ли за да изпращат материали, презентации, информация.
Тук обаче трябва да направя уточнението, че в моята специалност, която все пак е доста нова и преподават хора, които са с модерни идеи и доста широки познания за преподаването тук и в чужбина, конкретните критики по-горе не важат. Критиките ми по отношение на моята специалност са преди всичко по отношение на съдържанието на учебния план и дисциплини, т.е. от съвсем друго естество. Опирам гореспоменатите впечатления на преки посещения на лекции в ЮФ, на косвени реакции на приятели в СУ, както и на впечатления, добити в самия Университет - така например вчера видях на таблото залепен с дъвка лист, написан на ръка, в който студентка бе изляла гнева срещу преподаватели, които не уведомяват за отсъствието си и по този начин убиват желанието й да посещава дадени курсове.
Всичко това е много жалко, защото все повече хора си казват "уффф само веднъж да завърша", много хора вече дори се отказват да кандидатстват и губят интерес (приемните изпити са съвсем различна и също така пространна тема), немалка част се отказват и в хода на обучението си...
Нуждата от промени е належаща, защото от много кътчета в Университета лъха на комунизъм. А ако допреди това не е било толкова осезаемо - сега студентите имат възможност да пътуват п Еразмус и др програми и да правят сравнения.
четвъртък, 21 февруари 2008 г.
Протестът
В парламента обсъждат вота на недоверие, София блокирана от протестно шествие
В Дневник излиза и о-задълбочен политически анализ на днешното събитие. Статията издава и моя страх, а именно да не излезе цялата проява като заслуга и плюс за ББ. Прото някак си като гледам как умело яхва вълната на всички събития не ми се иска да му трупам точки както се казва. От друга страна съм убеден десен избирател и убедено недоволна от сегашното правителство - още от образуването на самата коалиция, от патронажа, под който се случи, от безпринципността, от нивото на корупция, от разтърсващите скандали, от вялата първа година в ЕС, от напълно заслужените критики на ЕС, от ледената блокада, от протестите и стачките на учители, еколози, земеделци, от наглите корупционни схеми и липсата на прозрачност при вземане на някои решения от общонационален интерес, от несправяне с остри социални проблеми и проблемите на децата по домовете...
А и някак ме гони носталгия по протестите 1997, всеки ден бяхме там. От тогава трудно хората се мобилизират зад каквата и да е кауза. Затова и може би ако човек смята, че поне една от тези причини го засяга лично, си струва да отиде да покаже своето отношение и гражданска позиция.
вторник, 19 февруари 2008 г.
135 години от гибелта на най-великия Българин
"Нито чиста, нито свята..." - под това заглавие днес в. "Новинар" помества есе от Калин Караиванов:
Чий е Левски? Наглед абсурден въпрос, който обаче има своя прост отговор. Ничий е.
Въпреки че продължават опитите за приватизация на името му и едва ли не регистрирането му като запазена търговска марка.
Не е нито на Батков, чийто футболен отбор носи името му. Или на де що има в тази държава управник, който е закичил портрета на Апостола в пропития си от корупция кабинет.
Спомняте ли си, когато преди две години от ръководството на футболния "Левски" махнаха от паметника на Дякона венеца, поднесен час по-рано от агитката на ЦСКА? Мотив ли? Неясен.
Просто тая скапана държава не заслужава да има национален герой. Тук делението е масов спорт - сини срещу червени, бедни срещу богати, София срещу провинцията...
От честността на онзи, чиято памет почитаме днес, няма и помен. Това не е неговата България. Тя не е нито чиста, нито свята, само е република.
И още нещо. Тази вечер пред монумента (няма да отварям дума защо той е далеч по-малък от например този на Съветската армия) ще застане върхушката. Да позира до онзи, който именно за тях бе писал, "че лочат до последната капчица кръв измъчения български народ".
Ех, Апостоле, защо ти трябваше да се захващаш да освобождаваш народ, който не иска да бъде свободен.
Чий е Левски? Наглед абсурден въпрос, който обаче има своя прост отговор. Ничий е.
Въпреки че продължават опитите за приватизация на името му и едва ли не регистрирането му като запазена търговска марка.
Не е нито на Батков, чийто футболен отбор носи името му. Или на де що има в тази държава управник, който е закичил портрета на Апостола в пропития си от корупция кабинет.
Спомняте ли си, когато преди две години от ръководството на футболния "Левски" махнаха от паметника на Дякона венеца, поднесен час по-рано от агитката на ЦСКА? Мотив ли? Неясен.
Просто тая скапана държава не заслужава да има национален герой. Тук делението е масов спорт - сини срещу червени, бедни срещу богати, София срещу провинцията...
От честността на онзи, чиято памет почитаме днес, няма и помен. Това не е неговата България. Тя не е нито чиста, нито свята, само е република.
И още нещо. Тази вечер пред монумента (няма да отварям дума защо той е далеч по-малък от например този на Съветската армия) ще застане върхушката. Да позира до онзи, който именно за тях бе писал, "че лочат до последната капчица кръв измъчения български народ".
Ех, Апостоле, защо ти трябваше да се захващаш да освобождаваш народ, който не иска да бъде свободен.
понеделник, 11 февруари 2008 г.
Mintsi's back
Исках само да усопкоя 5-мата си редовни читатели (би трябвало да има още поне 3ма освен тези, за които знам :))))))))) , че не съм изоставила обогатяващия Инет пространството ми блог :))), но бяхме малко с Митето до ПЗ и искам веднага да споделя няколко неща, които направо преобърнаха представите ми през тези дни:
1. по канал 1 дават Ласи!
2. все още има места, където можеш да пиеш кола за под 1 лв!!
3. и места, на които можеш да се нахраниш с шишчета, туршийка и кифтаци, не някакви прости кюфтета, а кифтаци за 5 лв!!! за двама души!!!!!
4. и места, където "задвръстване в час пик" означава 6 коли на светофара!
5. а това вече е окрупнено :))))
1. по канал 1 дават Ласи!
2. все още има места, където можеш да пиеш кола за под 1 лв!!
3. и места, на които можеш да се нахраниш с шишчета, туршийка и кифтаци, не някакви прости кюфтета, а кифтаци за 5 лв!!! за двама души!!!!!
4. и места, където "задвръстване в час пик" означава 6 коли на светофара!
5. а това вече е окрупнено :))))
понеделник, 4 февруари 2008 г.
Bulgaria and Romania criticised for corruption levels
04.02.2008 - 09:16 CET | By Elitsa Vucheva
EUOBSERVER / BRUSSELS – The European Commission will today (4 February) criticise Bulgaria and Romania for their lacklustre fight against corruption and crime – but will stop short of calling for sanctions against the countries.
The two interim documents on Sofia and Bucharest's progress in the field of justice and home affairs set to be adopted today – and seen by EUobserver – highlight the specific areas where the commission thinks the countries are lagging behind.
Both Romania and Bulgaria have failed to present "convincing results" in the fight against high-level corruption, while Bulgaria needs to improve its handling of organised crime.
"The commission's analysis of a sample of high-profile cases [of organised crime] registered shows that only one case has been finalised since 2000 and half of the cases are still at the investigation stage," according to the Bulgarian document.
Sofia should also strengthen "actions to fight corruption within local government and vulnerable sectors such as healthcare and education," the commission concludes.
But despite the criticism and regardless of the fact that it came to similar conclusions in its first monitoring reports issued in June 2007, Brussels has steered away from the sanctions option.
The aim of the interim reports is primarily to serve as a "factual assessment of the situation" before the annual overall progress reports planned for July, an EU source said on Friday (1 February), underlining "we do not deal with safeguard clauses now."
According to the countries' accession treaties – documents outlining the terms of their membership – if Sofia and Bucharest fall short of EU standards in certain areas, such as the economy, the internal market, and justice and home affairs, the EU can decide to impose certain safeguard measures.
euobserver.com
EUOBSERVER / BRUSSELS – The European Commission will today (4 February) criticise Bulgaria and Romania for their lacklustre fight against corruption and crime – but will stop short of calling for sanctions against the countries.
The two interim documents on Sofia and Bucharest's progress in the field of justice and home affairs set to be adopted today – and seen by EUobserver – highlight the specific areas where the commission thinks the countries are lagging behind.
Both Romania and Bulgaria have failed to present "convincing results" in the fight against high-level corruption, while Bulgaria needs to improve its handling of organised crime.
"The commission's analysis of a sample of high-profile cases [of organised crime] registered shows that only one case has been finalised since 2000 and half of the cases are still at the investigation stage," according to the Bulgarian document.
Sofia should also strengthen "actions to fight corruption within local government and vulnerable sectors such as healthcare and education," the commission concludes.
But despite the criticism and regardless of the fact that it came to similar conclusions in its first monitoring reports issued in June 2007, Brussels has steered away from the sanctions option.
The aim of the interim reports is primarily to serve as a "factual assessment of the situation" before the annual overall progress reports planned for July, an EU source said on Friday (1 February), underlining "we do not deal with safeguard clauses now."
According to the countries' accession treaties – documents outlining the terms of their membership – if Sofia and Bucharest fall short of EU standards in certain areas, such as the economy, the internal market, and justice and home affairs, the EU can decide to impose certain safeguard measures.
euobserver.com
сряда, 30 януари 2008 г.
петък, 18 януари 2008 г.
Среща на върха "ex ДС&ex КГБ vsEU&US"
Изненадващо: Подписахме за "Южен поток"
Че за кого това е изненада? Може би заради това че само преди два дни Станишев заяви, че договор няма да бъде подписан? и тропаше с крак и казваше „Нито едно споразумение не може да бъде подписано на всяка цена“. Аз не мисля, че някой въобще се е съмнявал, че това ще се случи - в крайна сметка всички знаем каква е ориентацията на сегашната управляваща върхушка. Не твърде меко казано - беше ясно, че ще свалят гащите и ще се нагъзят. Голямо лицемерие - иначе бой голям кой да тича на срещите на ЕС и кой да подписва договорите и да се снима, но когато иде реч за конкретни дела в подкрепа на европейските политики - пак милата родна руска зависимост. Пак руските пари и интереси. В сегашния момент и щат на САЩ да станем, пак ще сме си проводник на руско влияние. Нищо че сме в ЕС сега, нищо че сме в НАТО. Нищо че имаше алтернативен проект Набуко за преодоляване на енргийна зависимост от Русия чрез внос на газ от Азия. Между друготo - подкрепян от ЕС и САЩ. Нищо че фактът, че България спомага засилването на руския енергиен монопол в Европа е top story на страницата на BBC . Но изненада няма - в крайна сметка настоящи и бъдещи енергийни олигарси се събраха да си разпределят настоящи и бъдещи финансови потоци. БСП-Газпром joint venture. Независимо колко време ще се задържат на власт - тази сделка ги подсигурява доживот.
"Българските интереси са напълно защитени, защото компанията, която ще изгражда и управлява газопровода на наша територия ще е с 50% участие на България и 50% - на Русия, каза Станишев." ама това че до преди два дни България искаше 51% в частта на наша територия нищо не значи - не отстъпление няма. Е тва се вика гъвкавост на интереси - днес вече от интерес на България е 50 / 50. Ма тя българската дипломация и без това е знаменита.
"Веднага след като стана ясно, че сме склонили за проекта, министърът на икономиката Петър Димитров съобщи, че руската страна е предложила да поеме ангажимент да задоволи изцяло допълнителните потребности на България." Ама разбира се в интерес на България е нейната енергийна зависимост от руската федерация в това нямаме съмнение. "Ние не го поискахме, предвид на това, че разчитаме и на алтернативни източници и не бихме желали да се обвързваме едностранно с такава зависимост", каза той. Наистина трогателно. И доста дръзко. Браво. Жалко обаче, че шефът ти е на друго мнение. "Включването на България в този проект ще осигури и допълнителни количества природен газ за нашата икономика, а нуждата от това гориво ще се увеличава, каза премиерът Станишев."
Ами браво. US в заглавито стои не за САЩ, а за нас. защото аз не мисля, че този цирк, който се разигра последните дни, е в името на интересите на хората в България - не мисля, че е най-благоприятното решение от финансова гледна точка, не мисля, че е добро от гледна точка на световния имидж, на коректността към партньорите от организациите, в които членуваме, не мисля, че е добър дипломатически ход. не мисля, че е хубаво да се лъжат хората. така като чета във форумите - подобно е и общото впечатление, като разбира се има най-разнообразни и противни а това мнения. дано поне това ни остане. възможността да изказваме мнения. не се знае докъде ще достигне путнизацията на БГ.
Че за кого това е изненада? Може би заради това че само преди два дни Станишев заяви, че договор няма да бъде подписан? и тропаше с крак и казваше „Нито едно споразумение не може да бъде подписано на всяка цена“. Аз не мисля, че някой въобще се е съмнявал, че това ще се случи - в крайна сметка всички знаем каква е ориентацията на сегашната управляваща върхушка. Не твърде меко казано - беше ясно, че ще свалят гащите и ще се нагъзят. Голямо лицемерие - иначе бой голям кой да тича на срещите на ЕС и кой да подписва договорите и да се снима, но когато иде реч за конкретни дела в подкрепа на европейските политики - пак милата родна руска зависимост. Пак руските пари и интереси. В сегашния момент и щат на САЩ да станем, пак ще сме си проводник на руско влияние. Нищо че сме в ЕС сега, нищо че сме в НАТО. Нищо че имаше алтернативен проект Набуко за преодоляване на енргийна зависимост от Русия чрез внос на газ от Азия. Между друготo - подкрепян от ЕС и САЩ. Нищо че фактът, че България спомага засилването на руския енергиен монопол в Европа е top story на страницата на BBC . Но изненада няма - в крайна сметка настоящи и бъдещи енергийни олигарси се събраха да си разпределят настоящи и бъдещи финансови потоци. БСП-Газпром joint venture. Независимо колко време ще се задържат на власт - тази сделка ги подсигурява доживот.
"Българските интереси са напълно защитени, защото компанията, която ще изгражда и управлява газопровода на наша територия ще е с 50% участие на България и 50% - на Русия, каза Станишев." ама това че до преди два дни България искаше 51% в частта на наша територия нищо не значи - не отстъпление няма. Е тва се вика гъвкавост на интереси - днес вече от интерес на България е 50 / 50. Ма тя българската дипломация и без това е знаменита.
"Веднага след като стана ясно, че сме склонили за проекта, министърът на икономиката Петър Димитров съобщи, че руската страна е предложила да поеме ангажимент да задоволи изцяло допълнителните потребности на България." Ама разбира се в интерес на България е нейната енергийна зависимост от руската федерация в това нямаме съмнение. "Ние не го поискахме, предвид на това, че разчитаме и на алтернативни източници и не бихме желали да се обвързваме едностранно с такава зависимост", каза той. Наистина трогателно. И доста дръзко. Браво. Жалко обаче, че шефът ти е на друго мнение. "Включването на България в този проект ще осигури и допълнителни количества природен газ за нашата икономика, а нуждата от това гориво ще се увеличава, каза премиерът Станишев."
Ами браво. US в заглавито стои не за САЩ, а за нас. защото аз не мисля, че този цирк, който се разигра последните дни, е в името на интересите на хората в България - не мисля, че е най-благоприятното решение от финансова гледна точка, не мисля, че е добро от гледна точка на световния имидж, на коректността към партньорите от организациите, в които членуваме, не мисля, че е добър дипломатически ход. не мисля, че е хубаво да се лъжат хората. така като чета във форумите - подобно е и общото впечатление, като разбира се има най-разнообразни и противни а това мнения. дано поне това ни остане. възможността да изказваме мнения. не се знае докъде ще достигне путнизацията на БГ.
Нови трактовки
Ето един нов "прочит" на Stairway to Heaven от един млад талант :))) детето е много талантливо :) и едно гениално изпълнение с китара на класическия Канон на Пахелбел
четвъртък, 10 януари 2008 г.
ДСБ подготвя протести срещу посещението на Путин
От партията на Иван Костов се опасяват, че визитата ще ускори хода на мащабни проекти, които превръщали България в "троянски кон" на путиновата олигархия в ЕС
Партия на бившия премиер Иван Костов ДСБ подготвя протестни действия срещу посещението на руския президент Владимир Путин у нас, съобщи председателят на софийската организация на партията Атанас Атанасов. Визитата е планирана за 17 и 18 януари.
Партия на бившия премиер Иван Костов ДСБ подготвя протестни действия срещу посещението на руския президент Владимир Путин у нас, съобщи председателят на софийската организация на партията Атанас Атанасов. Визитата е планирана за 17 и 18 януари.
Бившият офицер от КГБ Путин установи диктаторски режим в своята страна, унищожи свободата на словото и възроди политическата полиция, която преследва противниците му и извършва политически убийства, каза Атанасов.
цялата статия в нетинфо можете да видите туксряда, 2 януари 2008 г.
„Мръсен Петрол” или дружбата "Лукойл"-"Петрол"
Натъкнах се, по-точно от лятото насам, съм свидетел на една несправедливост, която чудно защо се радва на особен медиен комфорт! Преди известно време бензиностанции „Лукойл” - http://www.lukoil.bg/ щедро раздадоха карти с отстъпки на свои клиенти, които варират от по 2 до 5 стотинки на литър. След това още по-щедро отстъпиха повече от половината си бензиностанции (емпирично наблюдение) на друга фирма от бранша – „Петрол” - http://www.petrol.bg/ . Дотук всичко звучи кофти, но не особено необичайно за нашите ширини. Възмутителното обаче тепърва предстои: не само че „петролското” гориво се настани в колонките на „Лукойл”, но цялостното оформление на бензиностанциите не се промени! Така бензиностанциите изглеждат досущ като „Лукойл”, но клиентите остават измамени, защото се оказва, че те са на „Петрол”! Никъде не намирам официална информация за новата фирмена политика.
Моят опит
След първите няколко пъти, когато със зяпнала уста научавах, че видиш ли съм влязла в „Петрол”, въпреки че навсякъде има комбинацията от цветове и логото на „Лукойл” – и по козирката, и по колоните, и вътре, и по костюмите на работниците, се научих да гледам за знака на „Петрол”, който е единствено видим на колоната на входа – да, бе, колко съм била тъпа да не забележа. Измамата обаче става все по-нагла! Онзи ден специално потърсих „Знака” с главно З на входната колона и след като подготвеното ми око не го съзря, реших да вляза. На касата получавам касова бележка от „Петрол”. Обзема ме тиха лудост. Спирам се и питам „Извинявайте, но бихте ли ми казали коя е тази бензиностанция”. С пренебрежение ми отвръщат: „Петрол”. Побеснявам и питам къде го пише. Казват ми „на входа”. Напуснах обекта и проверих обозначенията – пренебрежимо, да не кажа обидно малки. Побеснявам още повече. Връщам се и казвам, че това е подвеждащо за потребителя и искам да се срещна с управителя. Девойката зад касата изпада в истерия. Човек от опашката проявява съчувствие. Отнема известно време да се справя с него. Залавям се отново с госпожицата, която вече ми е сърдита. След кратка демонстрация на добронамереността ми към нея, тя ми отвръща, че го няма управителят. Питам към кого да се обърна. Няма отговор. Човекът от опашката смята, че упражнявам натиск върху нея. В този ключов момент се намесва и жената, която сипва бензин. Идва до мен, навира в лицето ми „бадж”, на който има двусантиметров надпис „Петрол”. Мисля си, че целта й е да ме изведе извън равновесие – от главата до петите е облечена в костюм на „Лукойл” с огромни надписи. Успява. Никой не обича да го правят на глупак. Дори и човекът от опашката. Гласът ми минава във фалцет – настоявам за лице за контакти и в отговор получавам адреса на централата на „Петрол”, както и покана да излезем навън – отправя я друга млада дама. Настоява да излезем навън. Там тя ми обяснява основите на новата фирмена политика. Казва, че вече има чист „Лукойл” , чист „Петрол”, и мръсен „Петрол”. Този, който изглежда като „Лукойл”. Мръсна работа. Благодаря и пожелавам весели празници. Аз често си повиквам, когато чувството ми за справедливост ме загъделичка, но не губя доброжелателност и добро възпитание.
Законодателен опит
Закона за защита на потребителя казва:
Чл. 38. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.
Чл. 68д. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:
……………..
13. насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката, произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този производител, когато това не е вярно;
Европейският опит:
ДИРЕКТИВА 97/55/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/EИО относно заблуждаваща реклама, която включва сравнителна реклама
ДИРЕКТИВА 84/450/ЕИО НА СЪВЕТА от 10 септември 1984 година относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани със заблуждаващи реклами
2. 'misleading advertising' means any advertising which in any way, including its presentation, deceives or is likely to deceive the persons to whom it is addressed or whom it reaches and which, by reason of its deceptive nature, is likely to affect their economic behaviour or which, for those reasons, injures or is likely to injure a competitor;
сряда, 19 декември 2007 г.
За Ботев в папка от 40 ст.
Сестра ми още не се е отървала от мъките на средното школо(вка). Та, прибра се онзи ден значително посърнала - имала да пише "срочна работа" по литература (дет се вика по наше време такова животно немаше, ама знае ли се - може да е рожба на пост-стачническия синдром). За Ботев. Да е 5 до 10 страници и ако може да е в папка от 40 ст. Абстрахирам се от последното изискване - не защото ми се струва маловажно - в никакъв случай, а защото в крайна сметка си е Божа работа дали ще я случиш тая папка, преди пазарните сили да са я застигнали.
Подхващаме темата по същество. Сестра ми е видимо лишена от ентусиазъм. Съгласява се, че върху Ботев е трудно да се пише, но пък е удоволствие да се чете и да се разсъждава. Проблем обаче била критиката, която трябвало да включим - от учебника. Критиката винаги е била трудно смилаема за учениците - било то заради философско-моралните обобщения, било заради изразните средства, но аз подхождам със смазващото превъзходство на оцелял от "системата". И със самочувствие.
Отваряме учебника и както се казва от широкия екран "зачитам": В художствения свят на Ботев Свобадата е свръхстойност, която регламентира и подрежда йерархично житейски позиции, поведенчески и словесни жестове, мисловни реакции..... Но поетът вижда истинското й битие преди всичко във вътрешните духовни пространства на човека
въпреки че съм разколебана колко духовни пространства имам, опитвам се да скалъпя някакво обяснение на този текст, като с ентусиазиран оптимизъм я "светвам", че това е само увод, а те винаги зввучат така. по-надолу обаче се натъкваме на следното:
Лирическият човек на Ботев трябва да конституира здравите основи на своята етика и очертае контурите а една активна житейска философия.... търсените и ненамерени опори в този свят ескалират драмата на индивида.. душевните терзания се сгъстяват от прозрението за тлеенето на живота сред мъртвеещи стойности. Страдащият човек е разпъван между пулсациите на откликващото сърце и апатичната застиналост на ... приелите регламентациите на робството. Той, е обречен на вечно живеене и вечна прослава.
За разлика от свободата като свръхстойност, Любовта е видяна като квазистойност. Отдаването на любовта е свиване на света и пребиваване единствено в зоните на интимното, едно лишено от стойности вегетиране "в калта".
Подхващаме темата по същество. Сестра ми е видимо лишена от ентусиазъм. Съгласява се, че върху Ботев е трудно да се пише, но пък е удоволствие да се чете и да се разсъждава. Проблем обаче била критиката, която трябвало да включим - от учебника. Критиката винаги е била трудно смилаема за учениците - било то заради философско-моралните обобщения, било заради изразните средства, но аз подхождам със смазващото превъзходство на оцелял от "системата". И със самочувствие.
Отваряме учебника и както се казва от широкия екран "зачитам": В художствения свят на Ботев Свобадата е свръхстойност, която регламентира и подрежда йерархично житейски позиции, поведенчески и словесни жестове, мисловни реакции..... Но поетът вижда истинското й битие преди всичко във вътрешните духовни пространства на човека
въпреки че съм разколебана колко духовни пространства имам, опитвам се да скалъпя някакво обяснение на този текст, като с ентусиазиран оптимизъм я "светвам", че това е само увод, а те винаги зввучат така. по-надолу обаче се натъкваме на следното:
Лирическият човек на Ботев трябва да конституира здравите основи на своята етика и очертае контурите а една активна житейска философия.... търсените и ненамерени опори в този свят ескалират драмата на индивида.. душевните терзания се сгъстяват от прозрението за тлеенето на живота сред мъртвеещи стойности. Страдащият човек е разпъван между пулсациите на откликващото сърце и апатичната застиналост на ... приелите регламентациите на робството. Той, е обречен на вечно живеене и вечна прослава.
За разлика от свободата като свръхстойност, Любовта е видяна като квазистойност. Отдаването на любовта е свиване на света и пребиваване единствено в зоните на интимното, едно лишено от стойности вегетиране "в калта".
За сметка на това си имаме и съвсем конкретни, „квазиматематически” (това безумие си е мое) формулировки: Борба и Свобода се пресичат в точката на Жертвеността и чертаят единствено възможната посока на Пътя за онзи, който... е приел юначеството и се е посветил на Дълга. Тук Аз-ът се опира на молитвената формула, за да я функционализира в посоката на нови смислови внушения.
След като се натъквах на „пулсациите” и подобните формулировки неколкократно, започнах и значително по-отревисто да се справям с литературния жаргон и значително по-свободно да го интерпретирам. Но определено загубих интерес към писането на темата.
Цитатите са от учебник по литература за 11 клас на авторски колектив. за съжаление само от първите няколко страници, което „сгъстява” моите подозрения, че тези „прозрения” ще „ескалират” тепърва и ще предизвикват „душевни терзания” у учениците.
При интерес към тема – ше публикувам още умозаключения.. но не знам как ще навия сестра ми да ми диктува отново...
Специални благодарности, Криси, обречена си на вечна прослава
понеделник, 17 декември 2007 г.
Ръководство за получаване на диплома от СУ
1. не си въобразявайте, че ще чакате за тапията по-малко от половин година. всъщност ще чакате половин година само при добро стечение на обстоятелствата
2. не си мислете, че обстоятелството, че държите дипломата в ръцете, я прави автоматично вашата диплома - в нея може да фигурират предмети, оценки, профили, които въобще не са ваши
3. на заветния ден се отива поне час и половина преди тържествения старт на мероприятието. тръгва се мигновено.
4. дрес кода, както му се казва, е официален тип "барнати" - друго си е да се посадиш на високи обувки да чакаш минимум 40 мин за тога
5. тогата - тя не е никак маловажна - все пак 50% от времето, което прекарваш на дипломирането е в чакане заради нея - чакаш да я вземеш (тогава страстите са доста нажежени, възможни са ритници, настъпване, ругатни и други непозволени действия от страна на ожесточените висшисти) и после да я върнеш (страстите са значително поуталожени - хората са се нащракали пред коледните елхички и вече са загубили интерес към нея. бързат да се отърват, като я мятат отдалече. освен един - винаги има колега, който завлича тогата да се снима с нея на ключови места в и извън Университета. внимавайте с този колега. той е потенциален похитител на тогата.)
6.останалите 50% прекарваш побит на крак - все пак докато си чакал тогата, местата в аулата са заети от зрителите. те са разнообразни. шумят от превъзбуда.
7.най-важното, за което човек трябва да е готов, е че имената вървят по азбучен ред. разбира се за първите шансът да чуят името си е минимален - вече всички шумят от превъзбуда. още по-минимален, дори нищожен е шансът да се добереш до подиума. поне не навреме. зрителите пред теб са видимо разстроени, че се опитваш да ги "предредиш" и категорично не желаят да се вслушат, колкото и да ги увещаваш, че са те извикали.
8. до буквичката М вече има създадена организация - потенциалните дипломиращи се с имена от идните 3 букви седят отдясно на подиума. напрягат слуха си. те са щастливи, защото скоро ще излязат на въздух
9.връчването - има леки обърквания, защото вече се излиза извън отреденото време и малко се кара на конвейр - затова на подиума сте поне 3ма - един слиза, друг се здрависва с ръководството и трети се придвижва. недейте да пречите на нито един от другите - те също си имат нужди - да се снимат, да се огледат, свобода на движение и т.н.
10. златно правило е да не се връщате назад по подиума - едно че ще създадете дискомфорт на качващия се, и друго че в другия край на подиума ви очаква дамата с карамфилите - много стилно наистина.
2. не си мислете, че обстоятелството, че държите дипломата в ръцете, я прави автоматично вашата диплома - в нея може да фигурират предмети, оценки, профили, които въобще не са ваши
3. на заветния ден се отива поне час и половина преди тържествения старт на мероприятието. тръгва се мигновено.
4. дрес кода, както му се казва, е официален тип "барнати" - друго си е да се посадиш на високи обувки да чакаш минимум 40 мин за тога
5. тогата - тя не е никак маловажна - все пак 50% от времето, което прекарваш на дипломирането е в чакане заради нея - чакаш да я вземеш (тогава страстите са доста нажежени, възможни са ритници, настъпване, ругатни и други непозволени действия от страна на ожесточените висшисти) и после да я върнеш (страстите са значително поуталожени - хората са се нащракали пред коледните елхички и вече са загубили интерес към нея. бързат да се отърват, като я мятат отдалече. освен един - винаги има колега, който завлича тогата да се снима с нея на ключови места в и извън Университета. внимавайте с този колега. той е потенциален похитител на тогата.)
6.останалите 50% прекарваш побит на крак - все пак докато си чакал тогата, местата в аулата са заети от зрителите. те са разнообразни. шумят от превъзбуда.
7.най-важното, за което човек трябва да е готов, е че имената вървят по азбучен ред. разбира се за първите шансът да чуят името си е минимален - вече всички шумят от превъзбуда. още по-минимален, дори нищожен е шансът да се добереш до подиума. поне не навреме. зрителите пред теб са видимо разстроени, че се опитваш да ги "предредиш" и категорично не желаят да се вслушат, колкото и да ги увещаваш, че са те извикали.
8. до буквичката М вече има създадена организация - потенциалните дипломиращи се с имена от идните 3 букви седят отдясно на подиума. напрягат слуха си. те са щастливи, защото скоро ще излязат на въздух
9.връчването - има леки обърквания, защото вече се излиза извън отреденото време и малко се кара на конвейр - затова на подиума сте поне 3ма - един слиза, друг се здрависва с ръководството и трети се придвижва. недейте да пречите на нито един от другите - те също си имат нужди - да се снимат, да се огледат, свобода на движение и т.н.
10. златно правило е да не се връщате назад по подиума - едно че ще създадете дискомфорт на качващия се, и друго че в другия край на подиума ви очаква дамата с карамфилите - много стилно наистина.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
