За Ботев в папка от 40 ст.

Сестра ми още не се е отървала от мъките на средното школо(вка). Та, прибра се онзи ден значително посърнала - имала да пише "срочна работа" по литература (дет се вика по наше време такова животно немаше, ама знае ли се - може да е рожба на пост-стачническия синдром). За Ботев. Да е 5 до 10 страници и ако може да е в папка от 40 ст. Абстрахирам се от последното изискване - не защото ми се струва маловажно - в никакъв случай, а защото в крайна сметка си е Божа работа дали ще я случиш тая папка, преди пазарните сили да са я застигнали.

Подхващаме темата по същество. Сестра ми е видимо лишена от ентусиазъм. Съгласява се, че върху Ботев е трудно да се пише, но пък е удоволствие да се чете и да се разсъждава. Проблем обаче била критиката, която трябвало да включим - от учебника. Критиката винаги е била трудно смилаема за учениците - било то заради философско-моралните обобщения, било заради изразните средства, но аз подхождам със смазващото превъзходство на оцелял от "системата". И със самочувствие.
Отваряме учебника и както се казва от широкия екран "зачитам": В художствения свят на Ботев Свобадата е свръхстойност, която регламентира и подрежда йерархично житейски позиции, поведенчески и словесни жестове, мисловни реакции..... Но поетът вижда истинското й битие преди всичко във вътрешните духовни пространства на човека
въпреки че съм разколебана колко духовни пространства имам, опитвам се да скалъпя някакво обяснение на този текст, като с ентусиазиран оптимизъм я "светвам", че това е само увод, а те винаги зввучат така. по-надолу обаче се натъкваме на следното:
Лирическият човек на Ботев трябва да конституира здравите основи на своята етика и очертае контурите а една активна житейска философия.... търсените и ненамерени опори в този свят ескалират драмата на индивида.. душевните терзания се сгъстяват от прозрението за тлеенето на живота сред мъртвеещи стойности. Страдащият човек е разпъван между пулсациите на откликващото сърце и апатичната застиналост на ... приелите регламентациите на робството. Той, е обречен на вечно живеене и вечна прослава.

За разлика от свободата като свръхстойност, Любовта е видяна като квазистойност. Отдаването на любовта е свиване на света и пребиваване единствено в зоните на интимното, едно лишено от стойности вегетиране "в калта".

За сметка на това си имаме и съвсем конкретни, „квазиматематически” (това безумие си е мое) формулировки: Борба и Свобода се пресичат в точката на Жертвеността и чертаят единствено възможната посока на Пътя за онзи, който... е приел юначеството и се е посветил на Дълга. Тук Аз-ът се опира на молитвената формула, за да я функционализира в посоката на нови смислови внушения.

След като се натъквах на „пулсациите” и подобните формулировки неколкократно, започнах и значително по-отревисто да се справям с литературния жаргон и значително по-свободно да го интерпретирам. Но определено загубих интерес към писането на темата.

Цитатите са от учебник по литература за 11 клас на авторски колектив. за съжаление само от първите няколко страници, което „сгъстява” моите подозрения, че тези „прозрения” ще „ескалират” тепърва и ще предизвикват „душевни терзания” у учениците.

При интерес към тема – ше публикувам още умозаключения.. но не знам как ще навия сестра ми да ми диктува отново...

Специални благодарности, Криси, обречена си на вечна прослава