135 години от гибелта на най-великия Българин

"Нито чиста, нито свята..." - под това заглавие днес в. "Новинар" помества есе от Калин Караиванов:

Чий е Левски? Наглед абсурден въпрос, който обаче има своя прост отговор. Ничий е.

Въпреки че продължават опитите за приватизация на името му и едва ли не регистрирането му като запазена търговска марка.

Не е нито на Батков, чийто футболен отбор носи името му. Или на де що има в тази държава управник, който е закичил портрета на Апостола в пропития си от корупция кабинет.

Спомняте ли си, когато преди две години от ръководството на футболния "Левски" махнаха от паметника на Дякона венеца, поднесен час по-рано от агитката на ЦСКА? Мотив ли? Неясен.

Просто тая скапана държава не заслужава да има национален герой. Тук делението е масов спорт - сини срещу червени, бедни срещу богати, София срещу провинцията...

От честността на онзи, чиято памет почитаме днес, няма и помен. Това не е неговата България. Тя не е нито чиста, нито свята, само е република.

И още нещо. Тази вечер пред монумента (няма да отварям дума защо той е далеч по-малък от например този на Съветската армия) ще застане върхушката. Да позира до онзи, който именно за тях бе писал, "че лочат до последната капчица кръв измъчения български народ".

Ех, Апостоле, защо ти трябваше да се захващаш да освобождаваш народ, който не иска да бъде свободен.