понеделник, 17 декември 2007 г.

Ръководство за получаване на диплома от СУ

1. не си въобразявайте, че ще чакате за тапията по-малко от половин година. всъщност ще чакате половин година само при добро стечение на обстоятелствата
2. не си мислете, че обстоятелството, че държите дипломата в ръцете, я прави автоматично вашата диплома - в нея може да фигурират предмети, оценки, профили, които въобще не са ваши
3. на заветния ден се отива поне час и половина преди тържествения старт на мероприятието. тръгва се мигновено.
4. дрес кода, както му се казва, е официален тип "барнати" - друго си е да се посадиш на високи обувки да чакаш минимум 40 мин за тога
5. тогата - тя не е никак маловажна - все пак 50% от времето, което прекарваш на дипломирането е в чакане заради нея - чакаш да я вземеш (тогава страстите са доста нажежени, възможни са ритници, настъпване, ругатни и други непозволени действия от страна на ожесточените висшисти) и после да я върнеш (страстите са значително поуталожени - хората са се нащракали пред коледните елхички и вече са загубили интерес към нея. бързат да се отърват, като я мятат отдалече. освен един - винаги има колега, който завлича тогата да се снима с нея на ключови места в и извън Университета. внимавайте с този колега. той е потенциален похитител на тогата.)
6.останалите 50% прекарваш побит на крак - все пак докато си чакал тогата, местата в аулата са заети от зрителите. те са разнообразни. шумят от превъзбуда.
7.най-важното, за което човек трябва да е готов, е че имената вървят по азбучен ред. разбира се за първите шансът да чуят името си е минимален - вече всички шумят от превъзбуда. още по-минимален, дори нищожен е шансът да се добереш до подиума. поне не навреме. зрителите пред теб са видимо разстроени, че се опитваш да ги "предредиш" и категорично не желаят да се вслушат, колкото и да ги увещаваш, че са те извикали.
8. до буквичката М вече има създадена организация - потенциалните дипломиращи се с имена от идните 3 букви седят отдясно на подиума. напрягат слуха си. те са щастливи, защото скоро ще излязат на въздух
9.връчването - има леки обърквания, защото вече се излиза извън отреденото време и малко се кара на конвейр - затова на подиума сте поне 3ма - един слиза, друг се здрависва с ръководството и трети се придвижва. недейте да пречите на нито един от другите - те също си имат нужди - да се снимат, да се огледат, свобода на движение и т.н.
10. златно правило е да не се връщате назад по подиума - едно че ще създадете дискомфорт на качващия се, и друго че в другия край на подиума ви очаква дамата с карамфилите - много стилно наистина.

2 коментара:

Unknown каза...

Здрасти!
С голям интерес прочетох написаното от теб и не се стърпях да не споделя за какво ми напомни...Да, напомни ми за мъките, сълзите и унижението, които трябваше да преживея, за да си получа "хартийката". Наистина съжалявах, че ще пропусна тържественото връчване..но вече не :) А толкова си мечтаех за тогата и всичко останало...за един хубав спомен, който да ми даде сили и мотивация да продължа напред...E, от друга страна, въпреки че беше негативен, все пак имах сериозен тласък: благодарение на огромното огорчение, което получих и вместо да се гордея, че завършвам СУ...избягах надалеч..и ако не бяха близките и приятелите ми..никога не бих се върнала, дори и за празниците..Много ми е болно, и не мога да се примиря, защото всичко, което съм в момента, го дължа на не малка част от преподавателите от СУ и не само на тях, разбира се. Но системата си каза думата..."A nail that sticks up, gets hammered down."

Много успехи!

P.S. Аз все още съм оптимист...все пак съм посветила голяма част живота си и в момента работя в сферата на образованието, но наистина не знам до кога...

Alex каза...
Този коментар бе премахнат от автора.