За Ботев в папка от 40 ст.

Сестра ми още не се е отървала от мъките на средното школо(вка). Та, прибра се онзи ден значително посърнала - имала да пише "срочна работа" по литература (дет се вика по наше време такова животно немаше, ама знае ли се - може да е рожба на пост-стачническия синдром). За Ботев. Да е 5 до 10 страници и ако може да е в папка от 40 ст. Абстрахирам се от последното изискване - не защото ми се струва маловажно - в никакъв случай, а защото в крайна сметка си е Божа работа дали ще я случиш тая папка, преди пазарните сили да са я застигнали.

Подхващаме темата по същество. Сестра ми е видимо лишена от ентусиазъм. Съгласява се, че върху Ботев е трудно да се пише, но пък е удоволствие да се чете и да се разсъждава. Проблем обаче била критиката, която трябвало да включим - от учебника. Критиката винаги е била трудно смилаема за учениците - било то заради философско-моралните обобщения, било заради изразните средства, но аз подхождам със смазващото превъзходство на оцелял от "системата". И със самочувствие.
Отваряме учебника и както се казва от широкия екран "зачитам": В художствения свят на Ботев Свобадата е свръхстойност, която регламентира и подрежда йерархично житейски позиции, поведенчески и словесни жестове, мисловни реакции..... Но поетът вижда истинското й битие преди всичко във вътрешните духовни пространства на човека
въпреки че съм разколебана колко духовни пространства имам, опитвам се да скалъпя някакво обяснение на този текст, като с ентусиазиран оптимизъм я "светвам", че това е само увод, а те винаги зввучат така. по-надолу обаче се натъкваме на следното:
Лирическият човек на Ботев трябва да конституира здравите основи на своята етика и очертае контурите а една активна житейска философия.... търсените и ненамерени опори в този свят ескалират драмата на индивида.. душевните терзания се сгъстяват от прозрението за тлеенето на живота сред мъртвеещи стойности. Страдащият човек е разпъван между пулсациите на откликващото сърце и апатичната застиналост на ... приелите регламентациите на робството. Той, е обречен на вечно живеене и вечна прослава.

За разлика от свободата като свръхстойност, Любовта е видяна като квазистойност. Отдаването на любовта е свиване на света и пребиваване единствено в зоните на интимното, едно лишено от стойности вегетиране "в калта".

За сметка на това си имаме и съвсем конкретни, „квазиматематически” (това безумие си е мое) формулировки: Борба и Свобода се пресичат в точката на Жертвеността и чертаят единствено възможната посока на Пътя за онзи, който... е приел юначеството и се е посветил на Дълга. Тук Аз-ът се опира на молитвената формула, за да я функционализира в посоката на нови смислови внушения.

След като се натъквах на „пулсациите” и подобните формулировки неколкократно, започнах и значително по-отревисто да се справям с литературния жаргон и значително по-свободно да го интерпретирам. Но определено загубих интерес към писането на темата.

Цитатите са от учебник по литература за 11 клас на авторски колектив. за съжаление само от първите няколко страници, което „сгъстява” моите подозрения, че тези „прозрения” ще „ескалират” тепърва и ще предизвикват „душевни терзания” у учениците.

При интерес към тема – ше публикувам още умозаключения.. но не знам как ще навия сестра ми да ми диктува отново...

Специални благодарности, Криси, обречена си на вечна прослава

Ръководство за получаване на диплома от СУ

1. не си въобразявайте, че ще чакате за тапията по-малко от половин година. всъщност ще чакате половин година само при добро стечение на обстоятелствата
2. не си мислете, че обстоятелството, че държите дипломата в ръцете, я прави автоматично вашата диплома - в нея може да фигурират предмети, оценки, профили, които въобще не са ваши
3. на заветния ден се отива поне час и половина преди тържествения старт на мероприятието. тръгва се мигновено.
4. дрес кода, както му се казва, е официален тип "барнати" - друго си е да се посадиш на високи обувки да чакаш минимум 40 мин за тога
5. тогата - тя не е никак маловажна - все пак 50% от времето, което прекарваш на дипломирането е в чакане заради нея - чакаш да я вземеш (тогава страстите са доста нажежени, възможни са ритници, настъпване, ругатни и други непозволени действия от страна на ожесточените висшисти) и после да я върнеш (страстите са значително поуталожени - хората са се нащракали пред коледните елхички и вече са загубили интерес към нея. бързат да се отърват, като я мятат отдалече. освен един - винаги има колега, който завлича тогата да се снима с нея на ключови места в и извън Университета. внимавайте с този колега. той е потенциален похитител на тогата.)
6.останалите 50% прекарваш побит на крак - все пак докато си чакал тогата, местата в аулата са заети от зрителите. те са разнообразни. шумят от превъзбуда.
7.най-важното, за което човек трябва да е готов, е че имената вървят по азбучен ред. разбира се за първите шансът да чуят името си е минимален - вече всички шумят от превъзбуда. още по-минимален, дори нищожен е шансът да се добереш до подиума. поне не навреме. зрителите пред теб са видимо разстроени, че се опитваш да ги "предредиш" и категорично не желаят да се вслушат, колкото и да ги увещаваш, че са те извикали.
8. до буквичката М вече има създадена организация - потенциалните дипломиращи се с имена от идните 3 букви седят отдясно на подиума. напрягат слуха си. те са щастливи, защото скоро ще излязат на въздух
9.връчването - има леки обърквания, защото вече се излиза извън отреденото време и малко се кара на конвейр - затова на подиума сте поне 3ма - един слиза, друг се здрависва с ръководството и трети се придвижва. недейте да пречите на нито един от другите - те също си имат нужди - да се снимат, да се огледат, свобода на движение и т.н.
10. златно правило е да не се връщате назад по подиума - едно че ще създадете дискомфорт на качващия се, и друго че в другия край на подиума ви очаква дамата с карамфилите - много стилно наистина.